|
От старобългарско и среднобългарско време са познати редица лични имена, съставени от две думи (два корена). Втората дума най-често е мир (в смисъл “свят” и “мир, спокойствие”) или слав, а по-рядко вой (в смисъл “войска”, “война”).
Примери: Алдомир, Беримир, Бранимир, Будамир, Витомир, Градимир, Добромир, Драгомир, Дружимир, Радомир, Станимир, Стрезимир, Тихомир, Хранимир, Чедомир, Берислав, Борислав, Бранислав, Владислав, Годеслав, Десислав, Добрислав, Мирослав, Радослав, Станислав, Беривой, Бративой, Радивой и др. В по-стара епоха завършекът “мир” е бил “мер” и е значел “голям, велик”.
Някои от тях са запазени в селищни имена (Алдомировци, Беримирци, Владиславци, Губислав, Доброславци, Мирославци, Радомир, Стрезимировци), други са възстановени от Възраждането насам, а има и новосъздадени (Венцислав, Красимир, Страшимир, Чудомир). Този вид имена се срещат – дори повече – и у другите славянски народи. Значението им е посочено в списъка.
|
