Началото на този празник е тясно свързано с първото и до 1920 г. единствено висше учебно заведение у нас – Софийския университет. Рождената дата на университета е 1 октомври 1888 г. Създаден е по инициатива на свищовлиите Иван Шишманов и Емануил Иванов като Висш педагогически курс при класическата гимназия с историко-филологическо отделение. Със закон от 1 януари 1889 г. курсът се превръща във висше училище с допълнителни отделения (факултети). От началото на ХХ век в него се допускат да следват и девойки.
В параграф 25 от общия правилник на университета от 1905 г. се казва: "На 25 ноември (8 декември), ден на Свети Климента Охридски и празник на университета, става тържествено представление на новия ректор (мандатът е бил едногодишен). Старият ректор чете отчет за вървежа на университета, а новия казва академическа реч." Това е официалното начало на 8 декември. То е свързано преди всичко с развитието на науката и културата. До 1919 г. честването на празника има мирен и нравствено-културен характер. Оттогава, във връзка със социално-класовите сблъсъци в България, празникът се политизира и му се придава партийно предназначение. В условията на тоталитарната власт студентският празник се деформира и опошлява, докато в един момент е изобщо зачеркнат от българския календар. Възстановен е през 60-те години на миналия век, но отново като оръжие на тогавашната партийна власт. През последните десет години 8 декември постепенно навлиза в първоначалното си русло. Той възвръща обаянието си на оригинален и неповторим студентски празник.