Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии.

След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят".

Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

Ден на Христо Ботев и загиналите за националното и социално освобождение на България.

На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб "Радецки", с който преплува река Дунав и слиза на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува. Там, в местността Камарата, на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата. В борбата за освобождение от турско робство загива един от най-достойните синове на българския народ. Но с подвига си, с героичната си саможертва и с цялото си творчество Христо Ботев завинаги остава да живее в сърцата на всички българи, така, както сам пророкува: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".

Денят на неговата кончина се чества в памет на всички, жертвали живота си за свободата на родината.