Български именник

Модерни имена

Въпросът за личните имена не е само семеен, той е и обществен. Като езикът, песните, народното творчество и обичаи, така и имената говорят за културата на народа, за неговия патриотизъм за способността му да цени или да отхвърля старото и да възприема новото. Наистина законът за семейството предоставя на родителите свобода да избират на децата си стари или новоизмислени, български или чужди имена, но свободата не бива да се изгражда в слободия.
Какъв българин е този баща, който уж подновява името на майка си Добрина, а записва дъщеря си Долорес? Или който от бащиното си име Петър прави Пиерино? Или родителите на Радиум, Скафандър, Плюнелия, Каолина, Цезарина? За този вид имена по-често са виновни майките. Чуят в родилния дом някое чудновато име и за да се покажат, че са оригинални, запишат така детето си. А не са рядкост и случаи като следния: ражда се в Айтос син на Васил Стоянов. По настояване на майката го записват Станиян – да не е точно името на свекъра. Бащата подава молба в съда и с решение от съда, детето е преименувано на Стоян.
За да не се шири това чуждопоклонство и нежелана шарения, за която по-късно мнозина съжеляват, в този сайт ще се опитаме да дадем някои общи съвети на родителите, които търсят имена за децата си.
Ако не държите на старите традиции и не искате да подновявате имената на бащи, майки и близки роднини, все пак помнете, че сте българи и давайте на рожбите си български народни имена. Те не стареят, както не старее народът, който ги е създал.

Избягвайте галените имена. Запишете детето си да речем Боян, Невена, пък докато е малко си му казвайте Боянчо, Бонче, Боньо, Бони, Венка, Венче и т.н., но когато синът или дъщерята пораснат, да имат сериозно име. Дори и в къщи не е много желателно да се дават прекалено изменени, съвсем не по български умалителни имена като Фифи, Мици, Муци, Мими (на френски това е обръщение към котка), Бебо и други.

При подбора на името правете сметка и за звателната форма, която е напълно жива, дори необходима в езика ни. Когато българин се обръща към Камен, Стамен, ще му каже Камене, Стамене, към Калина и Рйка – Калино, Райке, но как ще се обърнеш в звателна форма към Радж, Олег, Спартак, Юрий? А от женските имена на съгласна като Любов, Пролет, Радост, Кармен, Манон и подобните изобщо не може да се образува звателен падеж.