Бащиното име е нещо сравнително ново. То се възприема през XIX в., наложено по изкуствен път от администрацията. Образува се като към името на бащата се прибавя наставката -ов (или -ев), например Иван -Иванов, Георги - Георгиев. Но то има стара традиция от османските данъчни регистри, където записването на данъкоплатеца става по формулата "Иван син на Иван".