Почита се паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни.

Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали."

Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка.

Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек.

Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е "празна" откъм работа - в седемте дни не се работи.

На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.

Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.

В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният. Ето едно от преданията.

Световен ден на медицинските сестри - чества се официално от 1974 г. по инициатива на Международния съвет на медицинските сестри. Денят се свързва с името на Флорънс Найтингейл - първата светска медицинска сестра. Тя създава система за подготовка на средни и младши медицински кадри във Великобритания през 1855 г. и обучава медицински сестри по време на Кримската война. Найтингейл се счита за основоположник на съвременната професия на медицинската сестра, тя дори пише клетва (подобна на Хипократовата), с която сестрите тържествено обещават да се грижи за пациентите, без комерсиални цели.