Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.

На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

В някои български селища на този ден казват: „простено - прости!", т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости".

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

Преп. Бенедикт се е родил около 480 г. в град Нурсия (Италия). Той се оттеглил в пустинно място край столицата отвратен от развратния живот в Рим. Бог го дарил с мъдрост и му дал сила да лекува болни хора, но завистници прокудили преподобния в Кампания (южна Италия). Там хората не знаели за християнската вяра и се покланяли на идоли. Преподобният Бенедикт обърнал много поклонници към Христа. По-късно построил манастир и написал устав за своите братя, които се нарекли бенедектинци в негова чест. През 543 г. починал край град Неапол.