Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии.

След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят".

Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

На този ден със заповед от 19 юни 1918 г. на военното ведомство, се разкрива първият щат за военен химик /с чин капитан/ и един чиновник за поръчки.

Това се счита за начало на създаването на Химическите войски в България, които през септември 1997 г. са преобразувани във Войски за ядрена, химическа и биологическа защита и екология.

Войските за ядрена химическа, биологическа защита и екология имат своята история. Още от дълбока древност човечеството е използвало отровни вещества за постигането на военни цели. През годините техните свойства непрекъснато са се усъвършенствали, докато се стигне до създаването на химическото оръжие с висок боен ефект.

В големи мащаби, като бойно оръжие отровните вещества са използвани за пръв път в първата световна война в химическата операция при река Ипър, Белгия от германската армия. След нея следват английски, френски, руски и австроунгарски газови атаки.

В наши дни 38 батальон за ЯХБЗ води целенасочена подготовка и подържа способности за изпълнение на задачи по трите мисии на Българските въоръжени сили.

Нееднократно военнослужещи от формированието са оказвали помощ на населението при наводненията от последните години.