В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.

Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината - най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил - 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.

На 24.VI.1861 г. в Загреб излизат "Български народни песни" на Димитър и Константин Миладинови. Горещи родолюбци, образовани учители, те познават отлично народа си, ценят високо неговия поетичен гений. Подбудени от примера на другите славянски народи, насърчавани от руския учен Виктор Григорович, братята Миладинови подготвят сборник с изключителна стойност: 665 песни, множество пословици, гатанки, предания, обичаи, вярвания и т.н. Заедно с другите публикувани сборници "Български народни песни" издигат престижа на фолклора, като оказват силно влияние върху творчеството на Г.С. Раковски, Д.Чинтулов, П.Р. Славейков, Н. Козлев, Гр. Пърличев, Л.Каравелов, Хр. Ботев, Ив. Вазов, П.П. Славейков, К. Христов, П.Ю.Тодоров и много други.

Днес е празникът на Свети Дух, който дава живот на всички твари, чрез когото ни се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели.

Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17).

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).