Св. Акакий произхожда от българското с. Ново село, Солунско. Деветгодишен го подлъгали да приеме мохамеданството и бил обрязан. Беят на гр. Серес се привързал към него и го осиновил. По-късно Акакий напуснал дома на бея и за да изкупи греха си, станал послушник в Хилендарския манастир. Приел монашество и под ръководството на духовника Никифор се подготвял за мъченичество. Обезглавен е в Цариград на мястото, което се нарича Пармак-капи на 1.05.1816 г.

Датата на този най-голям и тържествен православен празник се определя всяка година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението Му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.

Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Червените великденски яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. С първото, боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.

На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия: "великденски кравай", "богова пита", "кошара", "харман", "квасник", "яйченик", "плетеница" или "кукла". Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с "Христос воскресе!" Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.

През трите празнични дни се играят хора на мегдана, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

На 1-ви май 1886 година американските работници организирали стачка с изисквания за 8-часов работен ден. Стачката и придружаващата демонстрация завърши с ожесточени сблъсъци с полицията.

През юли 1889 г. Парижкия конгрес на II International, в памет за демонстрацията на работници в Чикаго, прие решинието за провеждане на 1 май ежегодишни демонстрации. За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност се е празнувал през 1890 г. в Австро-Унгария, Белгия, Дания, Германия, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Швеция и някои други страни.

Дълго време Първи май е бил символ на революцията, на непримирима борба. Този празник се чества в 66 страни по света.

Денят на труда се празнува със събирането на хората под знамената на синдикатите, както и по инициативата на социалистическа партия. Организират се фолклорни фестивали, профсъюзни митинги и много други мероприятия и шествия.