Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии.

След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят".

Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. в Банско. Вероятно има бурна житейска съдба преди замонашването си. Биографичните данни са оскъдни и се узнават единствено от предговора на неговата забележителна"История славяноболгарская", написана през 1762 г. Умира през 1773г. Написвайки историята, Паисий с непознат дотогава патос призовава към национално свестяване и национално самочувствие.

Родоначалник на българската историография и на Българското взраждане.

На 18 юни през 1926 г. в Париж е основана Международната организация по филателия.

Филателията се занимава с пощенските марки, а хората, които колекционират марки се наричат филателисти. Марките могат да бъдат в серии или единични. Основен проблем с пощенските марки е, че лесно се фалшифицират, но не всеки различава оригинала от фалшификата.

Филателията като колекционерска страст възниква още през 40-те години на XIX век, след въвеждането в употреба на пощенските марки през 1840 година.

Някои автори смятат, че първият филателист се появил още в деня на пускането на първите в света пощенски марки. Известно е, че на 6 май 1840 г. Лондонската адвокатска кантора "Оливерсън, Денби и Леви" (Oliverson, Denby and Lavie) изпратили в Шотландия писмо с документи, което било облепено с десет неразрязани марки от т.н. "Черно пени". През 1992 г. на аукцион в Цюрих този плик бил продаден за 690 хиляди франка.

Първите български пощенски марки са пуснати в обръщение на 1 май 1879 година.