Български именник

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:
Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: "Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар".

Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.
Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.
Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. "Дух Светий" - говори свещената песен - осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна".
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
Иконата "Въведение на Божията майка" представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

На този ден се разрешава риба.

Отбелязва се от 1996 г. с резолюция 51/205 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1996 г. в чест на първия Световен телевизионен форум в Ню Йорк, САЩ (21 ноември 1996).Историята на телевизията е започнала преди около 80 години. Първите експерименти с използването на електронни лъчи за предаване и приемане на изображения на определени разстояния започват още в началото на 20-те години на ХХ век в САЩ, Япония и Съветския Съюз.
През 1933 г. американският инженер от руски произход Владимир Зворикин успява да изобрети катодната тръба, която и до днес се явява главна част на повечето телевизори. Благодарение на откритието на Зворикин през 1936 г. започват редовни телевизионни програми във Великобритания и Германия, а през 1941 г. и в САЩ.
Но чак през 50-те години на ХХ век телевизията получава масово разпространение в Европа. В повечето развиващи се държави държавните и частните телевизионни компании са възникнали още по-късно - през 60-те - началото на 70-те години на ХХ век.

21 ноември е честван като Световен ден на поздравите за първи път през 1973 година. Тогава той е своеобразен отговор на военния конфликт между Египет и Израел. Инициативата е на Майкъл и Брайън Маккормик от щата Небраска, които смятат, че така ще покажат безумието на войната и ще привлекат вниманието върху последствията от засилваненото на международното напрежение. Те отварят пощенска кутия 15592 в Бевърли Хилс, Калифорния. Там всеки може да изпрати своето послание за мир, както и да поздрави с мечтата за един по-добър свят 10 души по свой избор.

Инициаторите вярват, че всеки в целия свят, независимо кой е и с какво се занимава, може да допринесе за установяването на мир. Най-обикновените лични поздрави за световния ден стават послания до лидерите, като ги насърчават да използват силата си за общуване и преговори, вместо за провокиране на конфликти.

Сега пощенската кутия е само един от начините да се изпрати писмото за мир. Инициативата има интернет страница, която и днес подканя да изпратите e-mail. Адресът е www.worldhelloday.org. В сайтът можете да видите оригиналните послания на хора като Далай Лама, Майка Тереза, Стиви Уондър и други над 100 световно известни личности.

Всеки може да участва в Световния Ден на Поздравите просто като поздрави 10 души. Това е символ на важността на личното общуване и на убеждението, че от всекиго зависи живота на всички.

Невъзможно е, освен ако не преследвате Книгата на Гинес, да се научите да казвате "здравей" на всички езици - думичката я има в поне 2796 езика и се използва от близо 7 милиарда души всеки ден. Ето обаче няколко по-типични.

* Японски - конничи уа

* Диалект абенаки - квай-квай

* Соломоновите острови - кели фара

* Чероки - о-си-йо

* На чичева в Малави, ако поздравяваш мъж - мони бамбо, жена - мони май

* На креолски, Доминиканската република, - бонжу

* На хърватски - бог

* На чешки - ахой

* На датски - хей

* На Островите Фиджи - була уро

* На Хаваите - алоха и велина

* На хинди - намаскаар, намасте

* На шанхайски - нон хо

* На шведски - морснинг

* На африкаанс - хаай

* Баварски и австрийски германски - грюс гот

* Арабски - мараба

* На Бахамите - хейело

* На арменски -барев и парев, барев дзе

* В Конго - мамбо

* На ямайски - уа-гуаан

* На панджаби - сат сри акал

* В Сенегал - селам алейкум

* На суахили - джамбо и хабари

* На турски - мерхаба селам

* На зулуски - саубона

* На анголското наречие кинбунго - ка

* На иврит - шалом