Български именник

Свети апостол Филип. Коледни заговезни

14 Ноември / Имен ден: Управда, Филип, Филка, Фильо, Юстиниан

Свети апостол Филип. Св. благоверни цар Управда-Юстиниан (Коледни заговезни).

Днес православната църква чества деня на Св. апостол Филип. Свети Филип е един от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителя.

Произхожда от Витсаида (градът, от който са апостолите Петър и Андрей). Семейството му били рибари, но Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия. След разпъването на Христос, Св. апостол Филип е проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса - възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Земният му път завършил в Иерапол, където разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него.

14 ноември е последен ден в който, може да се яде месо. След Коледните заговезни започват 40 дневни коледни пости, които свършват на Бъдни вечер. Постът се нарича Малка четиридесетница. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос.

Забранява се яденето на месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал (храни от животински произход). Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.

Венчавките са забранени от днес до 21 ноември (Въведение Богородично) и от 20 декември (Игнажден) до 6 януари (Йордановден).

14 ноември e рождената дата на Фредерик Бантинг. Този ден е определен за Световен ден за борба с диабета. През януари 1922 г. в Канада д-р Фредерик Бантинг (14 ноември 1891-21 февруари 1941) инжектира за първи път инсулин на умиращ от диабет юноша - 14-годишния Леонард Томсън, и спасява живота му.

В световен мащаб от хроничното заболяване страдат над 360 милиона души. На диабета се дължи голям дял от разходите за здравеопазване в много развити страни. Терапията на диабета поглъща над 10% от бюджета на здравеопазването на всяка държава, като по-голямата част от тези пари отиват за лечение на сериозните хронични усложнения.

Основните рискови фактори за развитие на захарен диабет са наднорменото тегло, наличието на първостепенни родственици, страдащи от захарен диабет. Определящо значение има също начинът на живот – хранене, намалена физическа активност, стресът в ежедневието.

Важно е да се знае, че редовният самоконтрол намалява усложненията от диабета с 35%. Особено важно е извършването на профилактични прегледи при ендокринолог, а при пациентите с диагностицирано заболяване периодичните прегледи при специалист-ендокринолог са наложителни най-малко веднъж на 6 месеца и дори по-често. Редовното измерване на нивото на кръвната захар – с глюкомер или в лаборатория е от особена важност.

Лечението на заболяването е комплексно и включва както контрол на нивото на кръвната захар, така и на другите съпътстващи диабета рискови фактори – артериална хипертония, дислипидемия, затлъстяване. Както за диабет от Тип 1, така и за диабет от Тип 2 е необходимо специалист да установи хранителен режим с прецизиране на качеството, количеството и съдържанието на въглехидрати и мазнини. Назначава се и ежедневен двигателен режим. Международната Диабетна Федерация препоръчва поне 30 минути умерена физическа активност-бързо ходене, плуване, каране на колело, танци през повечето дни от седмицата. Редовно ходене поне 30 минути дневно снижава риска от диабет с 35-40%. Изследвания категорично сочат, че промяната в начина на живот снижава риска от захарен диабет с 58%.