Български именник

Рождество на Йоан Кръстител (Еньовден) - 24 Юни

Имен ден: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки


В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.

Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината - най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил - 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.

"Български народни песни" - Братя Миладинови - 24 Юни


На 24.VI.1861 г. в Загреб излизат "Български народни песни" на Димитър и Константин Миладинови. Горещи родолюбци, образовани учители, те познават отлично народа си, ценят високо неговия поетичен гений. Подбудени от примера на другите славянски народи, насърчавани от руския учен Виктор Григорович, братята Миладинови подготвят сборник с изключителна стойност: 665 песни, множество пословици, гатанки, предания, обичаи, вярвания и т.н. Заедно с другите публикувани сборници "Български народни песни" издигат престижа на фолклора, като оказват силно влияние върху творчеството на Г.С. Раковски, Д.Чинтулов, П.Р. Славейков, Н. Козлев, Гр. Пърличев, Л.Каравелов, Хр. Ботев, Ив. Вазов, П.П. Славейков, К. Христов, П.Ю.Тодоров и много други.